Тибетска легенда за вярата и знанието

За всички митологии - старогръцки, старобългарски, шумерски, ирландски, исландски, скандинавски, индийски, китайски, японски и др., каквото знаем за тях.
 
Админ.

User avatar
Offline
 
Posts: 1029
Joined: Wed Sep 22, 2010 1:12 pm

Тибетска легенда за вярата и знанието

Postby delfin » Thu Oct 21, 2010 1:10 am


В една стара тибетска книга се среща легендата за Вярата и Знанието. Желайки да се открият на хората, двете богини, които са жи­веели в небесните висини, приели форма; макар и идеална, тая форма била прилична на човеш­ката. . .

Техните имена били Вяра и Знание. Тях съединявали толкова тесни любовни връзки, че те дошли на земята тясно свързани една с друга и драговолно биха останали така завинаги. Ала, ма­кар и да не била възможна внезапната им раз­лъка все пак времето се показало онова ужасно оръдие, чрез което съмнението на хората мал­ко по-малко успяло да ги разлъчи. Те толкова страдали през време на земното си съществува­ние, че станали съвсем обезобразени, и им било не само невъзможно да се познаят една друга, но те дори усещали една към друга не­преодолимо отвращение. . . . А времето следвал своя неприкъснат вървеж. От върха на небесата, от където богините се спуснали към нас съединени в една мощ, Нирманикай се пригот­вял на свой ред да слезе върху земята. . . Нирма­никай- това бил духът на самопожертвуванието с мъничко покривало. И тия, що предрекли него­вата поява на нашата планета говорели, че той бил изкупителят на човечеството. . . Той не дошел да примери тия две небесни сестри, слезнали на подивялата земя, защото сам Едничният Дух на боговете се отдалечил от тях през време на тяхната разлъка . . . Тяхните тела били погре­бани и се преобърнали в гниещо вещество без признаци на разумен живот. Върху всеки гроб на двете небожителки, черпейки храна от съ­щата гнилота, покарало едно малко дръвце - едничек спомен на любовни връзки отъ миналото. Ала от къде е могло да се вземе тайнственото семе, от което е израстнало дръвцето? Върху гроба на Знанието дръвцето се превърнало в доста голямо растение, с безчислени клончета, които се нарекли "науки" със звучни и величави имена, но родени от гнилота те не могли да покажат nризнаци на ИСТИНСКИ ЖИВОТ. И всяко клонче, всеки листец, даже сух, получил име, без да се изключват и тия листица що изпадали на земята. Същото се случило и с Вярата. Така също израсло голямо дърво и неговите клони се назовали "религии", а безчислените листа били сектите, вярванията, присъдите на живота и смъртта. ... И когато се случвало да пада сух листец, на неговото място израствал нов зелен мъничък, а листата все се умножавали и умножавали. 3емните хора се изродили и станали толкова малки, че не могли да стоят и да гледат направо дърветата и, подобно на рояк микроби, били разделени на многобройни купчинки лазящи, по листата и само от време на време прескачащи от един лист на друг; те не мислели за сте­блото на дървото, нито дори за клончетата. . . . Такова е било земното кълбо, когато Нирманикай се въплътил въ тяло, подобен на един мик­роб човек, подобен на другите. Ала между другите същества е имало и такива, които още обичали да отправят очи към небето; те виде­ли как слизал от Горе вестителят на истинските Вяра и Знание. И когато видели тоя вестител, носящ човешка форма, не се излъгали и го познали. . . .

И от някои дървета се спусна­ли вярващи същества макар и нищожни, носей­ки в себе си тялото на Нирманикая и очаквай­ки докато детето Махатма (вьзвишен дух) се превърне на човек. Когато това се свършило, Той им заповядал да вземат търнокопи и мо­тики и да копаят при стеблата на дърветата. И направили те така, но жилците на дърветата, които се тревожели за своята безопасност, на­паднали на работниците, забавяйки им с това работата; работниците, обаче все пак съумели да дoвeдaт до край труда си. И когато почнали да се виждат корените, покрити с гъсти пластове гнилота- чревоточина от червеите на честолюби­ето, порока и невежеството, тогава се преобразили и възродили душите на работниците, и макар че загинал сам Нирманикай в борба, но мнозина оцелели твърди във Вярата и Знанието. И узнали те, че в духа Изкупител са били Bяpa­та и Знанието, които неразкъсваемо съединени, съставят заедно вечния Дух, Един и Heделим.


автор: Ал. Кръстников

Return to Митове и легенди

Who is online

Users browsing this forum: No registered users and 0 guests

cron